Или 3. или 4. Разбира се схемата , която предложих е доста опростена. По веригата от няколко поколения възходящи-низходящи, често има някой който с доминантен език точно езика, който ще стане доминантен и за останалите в семейството (рода) след него или пък има някой , за който доминантен е трети език.
Иначе примера който дадох е относително точен (+- 20г.) за едно село, за което към 1900г. от всички се е смятало за чисто гръцко (или за окончателно погърчено), разбира се в друго време за други места са протичали същите процеси. В Богатско е имало и малко старци албанофони и влахофони, както и смесени бракове със села южно от него. От друга страна мъжкото население (което е било по мобилно) си е поддържало в някаква степен, повече или по-малко, български (славянски) език като втори такъв (за общуване с хората от селата намиращи се северно от Богатско).

В 15 век в Богачко са отбелязани поименно 180 глави на домакинства. В края на 19 век Богатско е паланка в Хрупищка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в Гръцкото въстание Маркос Драгумис, основател на големия гръцки род Драгумис.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Богацко (Богатско) има 1 750 жители гърци. Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи.

Редактирано от gioni на 25.02.09 20:02.