Не твърдя, че са _като_ българите, а че усещам най-голямо сходство между тях и българите. Темата е за усещане... Настрана от това, Истанбул е лоша база за сравнения; ако в България имаше такъв мегаполис, смея да твърдя, че нравите в него биха били еднакво отвратителни.

Македонци и гърци -- е, пак усещане. Може би гърците са улегнал народ и не ги е страх или срам да са сходни някому, а македонците може да имат ужасен "български" комплекс, който ги кара да се преструват на небългари свръх усърдно, но моето усещане е точно, че вече десетилетия те са по-различни от българите, отколкото гърците.

И разбира се, не става дума за "чувстване като славянин", сведено до "ориентиране в езика". В Македония и Сърбия е най-лесно да се ориентираш в езика, но пък там си е чужбина...

---

Да добавя, че още през 1971 г., със самото си влизане в Югославия забелязах значителна разлика между нея и България. При това, влязох през Димитровград (Цариброд), където всички си говореха на чист български език и навсякъде надписите бяха на български. И все пак, чувството, че бях в странство, и че това странство бе доста далеч от българската действителност бе осезателно и всеобхватно. Няма да ви отегчавам с подробности, освен показателна еснафска винетка -- веселяк във влака веднага отбеляза "тея трева са ного напреде у материята, щом у задните им дворове ръждесват неа-десетгодишни фордове, егати". На времето в България десетгодишен форд бе билет за рая, а прилично запазеният довоенен камион бе следващото стъпало към небето.

Редактирано от ckипaджиятa на 18.02.09 02:41.