|
Тема |
Детенце хубаво, пиленце любаво! [re: eф ю cий keй ю] |
|
Автор |
XpиcтoTaмapин (член) |
|
Публикувано | 31.10.08 13:10 |
|
|
В отговор на:
отгде произтича тази прекрасна думичка, "хубав"?
Предположение 1. Думата хубав е много стара заемка от ирански в славянски, от времето, когато била заета например думата сто. Контра-аргумент: думата я има само в онези славянски езици, изпитали масивно романско и/или турско влияние в по-ново време. Друг контра-аргумент: става дума за подобна дума в съвременния персийски (фарси), а нищо не може да се каже за древния ирански език, с който пра-славянският си е общувал.
Предположение 2. Думата е заета в български и сръбски през турски от персийски, наред с много такива думи. Контра-аргумент: защо в турски език няма следи от тази дума? Реконтра-аргумент: думата е директна заемка от фарси в български. Излез-контра-аргумент: има ли други директни заемка от фарси в български? Друг реконтра-аргумент: в турски думата е била забравена. Пак излез-контра-аргумент: честата употреба на тази дума в български не би трябвало да позволи тя да бъде забравена в нашенските турски диалекти.
Следващите две предположения се основават на , който я е усетил тази дума: Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
(Старо предположение)
Предположение 3. Думата е обратна заемка в български от влашки. Пояснявам. Първо, славянският корен люб е зает във влашки във вида юб. Може би е заета и някаква дума любав във вида юбав. може такава влашка дума да е образувана във влашки език, който е заел също така и славянската наставка -ав. Второ, влашката дума юбав е заета обратно в български (балкано-славянски), като получава протетично х-.
Други примери за протетично х- в чужди думи: харесвам, хвърлям, хамбар, {х}артисвам.
(Ново предположение)
Предположение 4 Порових се в Интернет във връзка с въпрос за арамейския език и намерих в хърватската статия на арамейската дума hubo, която значела ljubav и zivjeli. Ако това е така, то тази арамейска дума е по-подходяща за обяснението на произхода на нашата дума хубав, отколкото версиите, изказани по-горе в Предположение 1 и Предположение 2.
Това Предположение 4, за разлика от предишното Предположение 3, не намесва влашкия език, но пък намесва арамейския.
В подкрепа на новото Предположение 4 могат да се изтъкнат следните исторически аргументи: {1} Арамейският език е бил вторият по значение език (след гръцкия) в Източната Римска империя, в която са живели по-голямата част от нашите предци в съответното време. {2} Множество християни, говорещи на арамейски, се спасили от ислямизацията, като се заселили по Нашенско (и не само по Нашенско, а и в други християнски земи). {3} Голяма част от вездесъщата еврейска диаспора, включително еврейските роботърговци, говорели на арамейски.
|
| |
|
|
|