[Суровата клонка дрян с пъпки е пълна с жизнен сок и през най-суровата зима и освен здраво и жилаво самото дърво се считало и за дълговечно. От него се правели оръдията на труда още от праисторическата епоха, а плодовете му били използвани в народната и в античната класическа медицина.

Затова, че дрянът цъфти най-рано, казвали, че е предвестник на пролетта и символ на младостта, а за това, че зрее най-късно - символ на мъдростта.

По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е едно символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдреви стружки от нея, като я наричали „.бухлата къделя”.

Към края на ХІХ в.украсата им се разнообразява. Всеки елемент носел своето послание. Но почти повсеместно на старите сурвакници връзвали непременно и старинни монети. Най-популярна монета била „костадинката” – още от времето на византийския император Константин І и такива от неговите наследници.

Естествено паричката е едно пожелание за богатство и имотност. Другите задължителни елементи от сурвачния реквизит, които били също своеобразни символични послания, са нанизите от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък, напомняли, че здравето е най-необходимо на всички.

Старинният обичай повелявал сурвачката да бъде първо забодена на баницата в новогодишната нощ преди да се свещенодейства с нея, което започва сутринта, на Васильовден.

/red]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите