|
Българското кимане е турско или по точно османско, следователно и датира някъде от 16-17 век.
"Османското" кимане е същото като византийското, а византийското е наследство от античността. Така че си закъснял поне с 2000 години.
В античния свят "не" се означава с еднократно вертикално движение на главата нагоре, съчетано с повдигане на веждите и погледа, след което главата се връща в изходна позиция. На гръцки това се казва ana-neuo, т.е. "кимам нагоре".
"Да" (като потвърждение или обвързване) се изразява с еднократно движение на главата надолу и/или настрани, като погледът също се насочва надолу. На гръцки kata-neuo "кимам надолу" и epi-neuo "кимам към".
Одобрение (а постепенно и съгласие въобще) се изразява с въртене на главата наляво-надясно (kephalen peri-agein).
Доколкото знам, възможността чрез кимането да се идентифицира етническа/културна принадлежност е описана за пръв път в комедията "Ахарняни" от Аристофан, 425 г. пр. Хр.:
(Атинският посланик в Персия не е свършил никаква работа и се опитва да представи пред атиняните фалшива персийска делегация начело с Лъже-Артабас, "Окото на персийския цар". Мнимите перси обаче са разобличени по начина на кимане.)
Посланикът: Лъже-Артабас, хайде кажи какво ти е поръчал царят да съобщиш на атиняните.
Лъже-Артабас (уж на персийски): И артамане ксарксас апиаона сатра.
Посл.: Разбра ли какво казва?
Дикайополис: Бога ми, не!
Посл.: Казва, че царят ще ви прати злато.
(към Лъже-Артабас) Хайде, кажи за златото по-високо и ясно!
Лъже-Арт.: Няма получава злато, йаонийски алтав гъз!
Дик.: Леле-мале, съвсем ясно!
Посл.: Какво казва?
Дик.: Как какво? Рече, че на йонийците гъзовете им са халтави,
щом очакват да получат злато от варварите.
Посл.: Не бе, той ти говори за гърнета със злато.
Дик.: Какви гърнета? Абе ти си бил голям мошеник, я се махай! Аз сам ще го изпитам.
(към Лъже-Артабас) Хайде, кажи ми ясно за тоя, иначе ще те нашаря с червената боя.
Ще ни изпрати ли злато великият цар?
Лъже-Арт.: кима нагоре
Дик.: Значи, с други думи, посланиците ни мамят?
Лъже-Арт.: кима утвърдително
Дик.: Тези хора кимат по гръцки, значи няма как да не са нашенци, тукашни.
И от античните схолии (коментари) към комедията.
"кима нагоре" - Това е ремарка, за да стане ясно, че той е кимнал нагоре, с което отрича.
"кимат по гръцки" - Казва това, защото би трябвало кимането им да е различно от гръцкото, а пък той е кимнал утвърдително с въртене на главата.
И от Софокъл - за кимането надолу като съгласие. "Антигона", 442 г. пр. Хр.
Страж: Заловихме я веднага - тя не се изплаши - и я разпитахме за предишните и сегашните й дела. Тя не отрече нищо - за мен беше едновременно и радостно, и тъжно...
Креон: (към Антигона) Ти сега наистина ли, като кимаш с глава към земята, потвърждаваш, или отричаш, че си извършила всичко?
Антигона: Да, твърдя, че го извърших, и не го отричам.
|
Re: "Османското" кимане... през 425 г. пр. н. е. [re: Hanko]
