Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 21:47 22.10.20 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Тодорка Михайлова 1925-2008, Reste in Pacem
Авторckипaджиятa (Нерегистриран) 
Публикувано26.07.08 19:30  



Научих, че в 10 ч. заранта е починала Тодорка Михайлова.

Родена е в заможно ямболско семейство. Завършва средното си образование в Американския колеж в Симеоново през 1944 г. Скоро след това заминава на фронта като милосърдна сестра -- доброволец. След Войната поради буржоазния й произход и забраняват да продължи образованието си. Баща й е осъден на смърт в един от по-късните "католически процеси" през 1950-те години.

След дългогодишни унижения й е разрешено да следва английска филология едва през 1960-те години. Тутакси след завършването си тя се изявява като оригинален филолог и езиковед, намествайки се сред шепата български лингвисти, публикувани и изслушвани в странство. Тя е първата и комай единствената, запознала българската общественост с идеите на Ноам Хомски ("Чомски"), с когото влиза в кореспонденция преди повече от 40 г.

Същевременно издържа семейството си (съпругът -- покойният боен летец Петър Михайлов, е разжалван след Войната и тежко инвалидизиран чрез непосилен труд в уранови мини) като надарен атлет-ездач и по-късно като университетски преподавател по английски. Макар приемани за оригинални и многообещаващи, изявите й като теоретик на превода и философ на езика изобщо срещат всевъзможни спънки от страна на БАН, Софийския университет, установената българска наука. Въпреки постоянните покани да адресира научни събрания по света (повечето неуважени поради тогавашния паспортно-визов режим) -- или пък поради тях -- напредъкът й в България е нищожен.

До края на дните си леля Теди бе борбен, но усмихнат и жизнерадостен човек с много повече от дължимите дози чувство за хумор и донкихотовски дух. Тя посвети титанични усилия за уви, непосилното преобръщане на смъртната присъда срещу баща й (смяташе опрощаването, дадено му след 10 ноември за унизително). До момента на смъртта си работеше усилено върху пореден труд, посветен на езика и водещ посмъртни дебати с Хайдегер, inter alia.

Бог да я прости!



Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.