Терминологията ми е нагодена от английския, за което съжалявам. Сега:-

- Асцендерът е възходящ камшик, т. е. възлизащ над височината на малкото "х". Следните български букви обикновено имат асцендери: б, й, ф. Следните български букви понякога имат асцендери: в, д (вариант "обратно 6"), ж, к, ю.

- Десцендерът е низходящ камшик, слизащ под "базовата линия". Следните български букви имат десцендери: д, р, у, ф, ц, щ. Следните български букви понякога имат или може да имат пълни или частични десцендери: д (вариант "g"), з (вариант "изсипано 3"), л (вариант "опак латински r"), м (по-"гръцки" вариант), р, т (вариант предвоенно ръкописно изписване), ч, я.

По начало типографичните дизайнери приемат (и това не е догма, а научно познание), че колкото "по-къдрав" е вида на дадена дума, толкова по-четлива е тя. Тъй "toll gate ahead" e по-ергономично изписване от TOLL GATE AHEAD -- схваща се от по-далеч. По аналогия "bxo6 Забранен" (с извинения за нагажданията подари липсващи знаци) е по-ергономично изписване, отколкото "ВХОД ЗАБРАНЕН".

Ето примерни думи с повече и по-малко асцендери (десцендери):-
- "буkba" срв. "буква";
- "сbeщи" срв. "свещи"
- "траkтор" срв. "трактор"
- "koтаk" срв. "котак".
Та -- колкото повече асцендери и десцендери, толкова по-четлива думата.

Що се отнася другите моменти в постинта ми...

Първо -- широките букви. Ето широките български букви в по-широко възприети варианти: д, ж, м, m (т), ф, ц, ш, щ. Широките букви са вредни за ергономиката -- възпрепятстват бързото схващане на думата, принуждавайки подсъзнателно пре-преброяване на броя "шини" ("кораби", "корпуси") или пък препроверяване на ориентацията на букви като "m" и "ш". Ето примери -- "momomo" срв. с "тотото", "домаmиmе" срв. с "доматите", "mpomuнemка" срв. с "тротинетка" или още повече с "tpotuнеtka". Широкото "т" ("руското те", натрапено след Девети) е _особено_вредно_ поради много честата употреба на буквата "т" в българския -- само сметнете пълния член! По-тесните букви пък са малобройни (г, з, т, х, ь), а би могло да са по-многобройни.

Второ -- съвпаденията между главни и малки букви. Следните малки български букви са миниатюри на главните: в, г, д, ж, з, и, й, к, л, м, н, о, п, с, т, х, ч, щ, ъ, ь, ю, я. Еднаквостта между главни и малки букви лишава читателя от сведения. На разстояние, без контекст, при лоша светлина има ли разлика между "честито" и "ЧЕСТИТО", "мост" и "МОСТ"? Все пак, поне следните български малки букви биха могли да се различават от главните: в (вариант "b"), г (вариант "опак s"), g (и "опако 6"), ж, з ("изсипано 3"), k, л ("опак r"), м ("гръцки вариант"), т (с десцендер), х, ч, ю, я.

По-горе загатвам за честотния анализ на буквите в даден среден текст. Лошо е, че неергономичните български знаци (без асцендери и десцендери, широки, еднакви с главните) са доста по-често ползвани, отколкото ергономичните. Оттам и ясната задача пред българските дизайнери -- да създават и ползват по-четливи шрифтове, та да има барем някакво покритие гордостта ни от това, че сме дали нещо на света.