|
Тема |
Re: За чий/на кого х... [re: StefanPan] |
|
Автор | lvan (Нерегистриран) | |
Публикувано | 10.07.08 18:53 |
|
|
Както казах, дадох стандартното обяснение - пита се с "Чий/я/о/и?" или "На кого?"(разговорно "На кой?") отговаря се с "На...", "на Иван", "на Мария", "на детето" и т.н. Обясних и това, което ти казваш - има остатъци от изчезналите падежи в българския, проблема е, че давах примери за тях и там се оплетох.
И все пак няколко падежа си имаме в съвременния език.
Примери:
Мъжът стои на спирката - Той стои на спирката
Аз видях мъжа на спирката - Аз го видях на спирката
Давам книгата на мъжа - Давам му книгата
Как си приятелю? - Иване ела тук!
Kак ще обясниш "той","го" и "му"(за -ът и -а си има извинение) или ю-то в приятелю или е-то в Иване, щом няма падежи в българския и щом на човек, който не учи българска филология, а иска да научи български, не му трябва да знае кавото и да е за падежи. Нужно е напротив!
Рових из уикипедията и намерих на тема падежи в старобългарски и там видях нещо за -ов(-овъ); ще го предложа като обяснение за прибързаното ми изказване за родителния падеж в имената ни(с риск за дезинформация, но поне темата ще се приключи).
|
| |
|
|
|