Чудесна тема! Не съм сигурен, че тук й е мястото, но щом модераторът не възразява...

Добре е, че каните коментари, но не очаквайте съгласие!

Преди 25 г. имах удоволствието да изуча в известна дълбочина критериите за дизайна на буквите на латиницата, както и тези за графичното оформление изобщо (вестници, периодика, реклача, книги). Въпреки, че пътят ми отдавна ме отведе от тая тема, тя ми остава нещо като хоби.

В рисунъка на буквите от азбуките на писмеността кирилица (били те българска, монголска или която и да е от многото други) действително има проблемни области.

_О с н о в е н_ проблем е оскъдността (в сравнение с латиницата) откъм "асцендери" и "десцендери" (удължения над височината на "х" и под "основната линия"). Това затруднява читателя при схващането на "общата форма" на дадена дума и го принуждава да чете отделните букви в нея, за да я разбере -- нещо важно особено на разстояние, в движение, при възрастните и т. н.

Друг _съществен_ проблем, свързан с ергономията на четенето е сравнително голямата широчина на кирилските букви в сравнение с тези в латиницата. По-голямата сбитост (но при това без свиване на буквоформата!) прави текстовете по-четливи.

Проблем е и големият дял на съвпадащи си по форма главни и малки букви. Това лишава текстовете от допълнителни оформителски възможности, тъй като на практика изписаните с малки букви думи и пасажи са миниатюризирани копия на тези, изписани с главни букви.

(Сред останалите проблеми, вече на българското оформление, нежели на самите буквоформи, са въз-големите дължини на редовете ("голямата мярка" според терминологията, с която бях свикнал), въз-малката разрядка (а тя следва да е 20 на сто от кугела на шрифта), прекомерното пренасяне (а не бива да го има на повече от 20 или, айде от нас да мине, 30 на сто от редовете, и в никакъв случай на повече от два последователни реда) и изобщо удивително ниската полиграфическа и визуална култура.)

Лично не смятам опазването на български буквоформи за сметка на чужди такива за важно. Важно би било да имаме красиви кирилски буквоформи, които изпълняват критериите, загатнати по отсъствие по-горе, и които биха възрадвали Светаго Кирилла и ученика его Климента, ако бяха живи.

Смятам, че грешите що се отнася това дали исконното българско "т" е къдравото "m". Напротив! В писма и честитки отпреди между 110-120 г. и 60 г. назад фигурира именно "т", (при това, често изписано със загатнат десцендер!), а къдравото "m" почва да се натрапва след Войната, за предполагане под съветски натиск. (Подобно нещо става с българското малко "Д", изписвано като "6" допреди Войната и със зорлем натрапеното след това руско "g".) Точно това "m" има една от най-вредните буквоформи в съвременната кирилица -- въз-широко, а и скучно поради липсата на екскурзии извън диапазона "база-х".

Тук почти усещам как пръстите на модератора засърбяват за триене, та спирам, за да видя какви мисли имат другите съфорумници.