Със сигурност разбирам, че не си живял (поне в съзнателна възраст) преди 89-та, когато имаше всякакви ограничаващи правила.

Нека ти разкажа нещо:
Аз например, съм живял, даже бях чавдарче, а малко преди да ми дадат червената якичка на пиеонречето в 3-ти клас нещата се проминиха... Мислиш ли, че децата не знаехме, че не разбирахме, защото бяхме малки?!
Да бе - още помня 86-та години, когато освен Чернобил, избухна и един Девненски завод. Знаеш ли какви мрачни бяха лицата на родителите ми и колегите им? Как си шепнеха на ухо и се сепваха да не ги чуе някой? Как ми казаха, че това дето го чувам вкъщи, не трябва да го казвам никъде, че не е за деца... Помня и политическите вицове и пионерчетата, които ни ги разказваха тайно, само ако отидем да съберимем фасовете, които те после допушваха.
Помня и другарката Гогова, която ме би с точилка през пръстите, защото много съм говорил, а след година ми удари шамар, защото й казах "другарко", а не "госпожо" - да съм се научил какво не трябва да правя.

Тези спомени остават, а бях само на 8 години по време на промените. Но годините минаха, в гимназията чух за едно странно нещо - хем никой не го е виждал, хем всеки го усеща на гърба си - нарича се "обществен договор" и основата на т.нар. "гражданско" общество. По същото време си поговорихме в часа по психология гражданско ли е нашето обещство и колко силен е този невидим договор - къде почват нашите свободи и задължения.

Една друга интересна би била за вида на този договор по времето, когато бяхме деца - в онова не гражданско, а другарско общество... Ти какво мислиш, диктатурата на пролетариата, т.е. олигархията, тогава - можеш ли да я сравниш с прамощията и задълженията на мода?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите