|
В отговор на:
Дай точни и конкретни сведения за насилствено преименоване на селища
На 19 май 1934 г. армията, ръководена от фашисткият Военен съюз извършва военен преврат.
Кабинетът започва да управлява с "наредби" на основание чл.47 от конституцията (при опасност за държавата).
Военния съюз узурпира правата на разпуснатия законодателен орган, поставя под свой контрол съдебната власт и ликвидира основния конституционен принцип за разделение на властите.
В края на май 1934 г. фашисткият военен режим разпуска всички общински съвети в страната, като избраните дотогава кметове и помощник-кметове продължават да изпълняват задълженията си само до назначаване на нови.
Постепенно министрите разширяват правомощията си по прилагане на законите, като Министерството на финансите (МФ) получава извънредни права.
В подготовка за решителния акт по забрана на политическите партии, на 9 юни правителството издава Наредба за Обществената обнова и създава дирекция, подчинена пряко на министър-председателя
На 14 юни 1934 г. е издадена Наредба за разтуряне на партийно-политическите организации, която поставя край на съществувалата 55 години партийна система в страната.
Всички партии, съюзи и движения са разтурени, а съдилищата ги заличават от регистрите на юридическите лица по служебен път.
Техните издания са спрени, имуществата им конфискувани, профсъюзните, младежките и кооперативните им централи са забранени, а при съмнение за характера на някоя организация, той се определя от вътрешния министър или областния директор и техните административни актове не подлежат на обжалване.
С това се слага край на обществено-политическата дейност в страната.
В края на юли с.г. е издадена наредба за отнемане в полза на държавата на техните имоти по административен път.
От август започва да излиза официозът на правителството в. "Нови дни".
Успоредно с тези действия правителството започва мащабна общинска реформа, в духа на италианската общинска система и законопроекта на Демократическия сговор от 1930 г. В началото на юни е издадена Временна наредба, която конкретизира, положението, създадено след разпускането на общинските съвети.
Публикувана е и Преходна наредба за общинските бюджети, която увеличава правата на изпълнителната власт и напълно ликвидира местното самоуправление.
Тя е изготвена с оглед новата цялостна реорганизация на селската община в страната.
Към края на юли 1934 г. завършва вторият етап от реформената дейност на правителството под контрола на Военния съюз.
От началото на август за пръв път вместо "наредби" започват да излизат "наредби-закони" (НЗ), които очевидно нямат временен характер.
Първа от тях е НЗ за селските общини от 3 август, последвана от НЗ за градските общини от 20 август.
С тях се създава нова уредба на общините, които се превръщат по модела на Мусолини в "обществено-стопански единици", най-малките подразделения на държавния организъм, загубили всякакво право на самоуправление.
Вместо кмет, избиран от изборния общински съвет, се въвежда кмет, назначаван от държавните власти.
Той трябва да притежава висше образование или офицерско звание за градовете и средно образование или подофицерско звание за селата.
Изборните общински съвети (с мандати 2 години за селата и 3 години за градовете) са заменени с нови с 5-годишен мандат, в които влизат по равни части общински чиновници (кметът, помощник-кметовете, главният учител или директорът на прогимназията, свещеник и техник, определени от околийския управител, лекар или фелдшер, ветеринарен лекар или ветеринарен фелдшер, агроном, лесничей) и един представител на местните корпорации и избрани съветници, равни по брой на останалите.
Всяка селска община трябва да има поне 5 000 жители, а градските с население под 5 000 се управляват по НЗ за селските общини.
Общински избори не се провеждат и в конституираните след 1 септември общински съвети влизат само чиновниците и представителите на кооперациите.
От края на август започва прегрупиране на селските общини, което продължава до края на септември.
Техният брой е намален от 2552 на около 800.
Успоредно с това започва принудително административно преименуване на населените места, които нямат имена с български характер...
Ще се опитам да ти постна и пълният списък на преименуваните по административен път без да се иска съгласието на местното население селища в периода 1923, 1934, 1939 - 1944, 1948 - 1951, 1981 и 1984-1987г. но в момента нямам достъп до архивите.
Ето ти няколко примера:
Село Текира - преименувано с указ без да се иска съгласието на населението на 14 август 1934 г. на Триводици.
Станимака - през 1934 г. е преименуван по административен път с указ на Асеновград без да се иска съгласието на местното население.
Село Калзъллар през 1934 г. е преименуван по административен път на Глогинка с указ без да се иска съгласието на местното население...
Редактирано от AcпapyxlYl на 14.06.08 18:44.
|
Относно административното преименуване на селищата [re: Zo]
