В отговор на:
Наистина ми отне по-малко от час да прегледам Мариинското Четвероевангелие.
Толкова дълго? Аз го направих за не повече от десет минути, използвайки възможността за търсене в текста. Използвах Асеманиевото, Мариинското и Зографското евангелия от тук и търсих главно G, както е кодирана буквата герв в тези текстове.
До зъби сладост, до очи младост.
В отговор на:
Второ, убедих съм, че съм почти прав. Буквата Герв изобщо не се използва в славянски думи.
И за това Ви трябваше да проверявате Мариинското евангелие??? Та това, че герв не се използва в славянски думи, го пише във всеки учебник по старобългарски език. В граматиката на Милетич за средните училища (ползвам изданието от 1925) тази информация е в първия урок за двете азбуки, стр. 15. Пък това, че Вашата "хипотеза" не се оправдава, си личи от нещо съвсем друго, а именно от употребите на герв в тези гръцки думи, което ще обясня по-долу.
А пише ли защо тази Свети Кирил е въвел тази буква? С каква цел?
Моята хипотеза не е разколебана, както ще обясня по-долу. Все пак Вие много ми помогнахте да я осмисля.
В отговор на:
какви основания са имали онези, дето свързват буквата Герв с някакви славянски диалекти (македонски?, сръбски?, солунски?). Абсолютно никакво основание. А в таблицата тук именно това се твърди
Не, Вие просто не сте обърнали внимание какво пише в таблицата. Там отгоре пише "връзка с кирилица" (става дума за буквите), т.е. че кирилската буква Ђ е свързана с глаголическата буква герв. Кирилската буква Ђ е свързана с глаголическата буква герв, защото е произлязла от нея.
А как бихте обяснили названието дервь, използвано в ? Защо е дервь, а не гервь? Какво е традиционното обяснение на славистите?
В отговор на:
Истината за глаголическата буква Герв трябва да се търси в гръцкия език и гръцките диалекти, а не в славянския език и славянските диалекти, колкото и "солунски" да са те.
Това, както вече казах, е ясно, откакто съществува славистиката. Може би ще се повторя, но е хубаво да четете какво са писали специалистите преди Вас.
И каква е истината според славистиката? С каква цел Свети Кирил е въвел тази буква?
В отговор на:
Вероятно, моята теза не може да се докаже. Но доколко се опровергава?
Вашата теза се опровергава от случаите, в които се употребява герв: в болшинството от тях не може да се говори за плозив.
Вие изваждате на преден план анГел/еванГелие и сякаш не забелязвате останалите случаи, като донякъде подвеждащо цитирате рядко срещаната дума Генисарет.
Но какво ще кажете за думи като леГеон, иГемон, еГипет, скинопиГия, Геена (Геона), Гетсимански, ГерГесински, та дори алелуГиа? Те очевидно противоречат на Вашата теза за герв като плозив.
Не съм искал някого да подвеждам, това беше думата, която намерих най-напред да започва с тази буква. Добре де, ще нарека случаите на употреба на буквата герв така: случай Ангел, случай леГеон/Генисарет, случай Параскеви. После ще се върна на тези случаи и ще добавя още един: случай {4191710, Йоан 19:17}.
В отговор на:
А оправданието Ви, че герв е означавал плозив само в мислите на Константин (без никой друг да разбере!) и поради тази причина текстовете не дават доказателства за Вашата теза, е, меко казано, несериозно.
Благодарение на това, че Вие ми насочихте към , на позиция {4191710, Йоан 19:17} успях да локализирам случая Голгота, който подкрепя моята теза. За този случай се загатва и .
В отговор на:
Аз решавам проблемите предимно с мислене, както сте забелязали.
Похвално, но за да решаваме проблеми (дори тези, които са отдавна разрешени), е добре да разполагаме с някаква информация, а не с голи мисли. Ако позволите, ще Ви цитирам Проглас към евангелието: "Много ум в малко думи: Голи са без книги всички народи".
Както виждате, информацията я осмислям в процеса на постъпването й.
Информация всякаква попивам и осмислям.
И от Вас научих доста, за което съм Ви благодарен.
В отговор на:
Учудва ме тогава да е имало такова произношение в гръцките диалекти, че на славянски да напишат ПараскевьГи. Явно е имало. А защо Г-то го няма в името Захария? Там също би трябвало да се очаква.
Пак бих Ви посъветвал да потърсите информация за диалектите. Това Г (уви, и то не е плозив!) се развива в определени гръцки диалекти в групата ЕYI и затова на старобългарски имаме ЛевГит, НиневГия, ПараскевГи. Не разбирам защо го очаквате и в Захария, където няма причини да се появи.
Това е страничен въпрос. Бях си въобразил, че случаят ПараскевГи е подобен на КаравГиа/КаравГи, където гаммата е вмъкната явно заради йотацията. Бях се учудил защо няма такава гамма и в Захария, където пак има някаква йотация.
Вие, уважаеми Саур, вече сте изяснили този проблем в няколко постинга тук.
А тезата си в осъвременен, up-to-date, вариант, ще изложа после.
|