Народъ означава на старобългарски първоначално "група хора" (както и на новобългарски: "събра се много народ"), и оттам "род", "племе", "народ".

Езиците нямат рождена дата, освен някои изкуствено създадени езици като "македонския". Старобългарски (старославянски) се използва по тези земи, откакто са дошли славяните. Езикът на Кирил и Методий по редица свои особености е идентичен с езика на българските славяни, чийто продължител е съвременният български език, и се различава от всички останали славянски езици.
През 893 г. славянският се приема за богослужебен език у нас вместо гръцкия и до средата на 10 в. напълно измества гръцкия като официален език в България. Тогава започват да го наричат и "български" по името на държавата. Преди това езикът се нарича "словянски" ("славянски" е късен русизъм). Термините "старобългарски" и "старо(църковно)славянски" са съвременни езиковедски термини, въведени, за да се уточни, че става въпрос за някогашния, "стария" език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите