Ако искаш да кажеш, че Христос е възкръстнал в посока на истината (Бога), трябва да кажеш: "ВоистинУ" (винителен падеж). Сравни с: ученик пошел в школУ, я еду в МосквУ, Вова поступил в консерваториЮ. Означава посока на движение и се проверява се с въпроса "куда?"

Ако искаш да кажеш, че Христос е възкръстнал (облечен) в истина, то трябва да кажеш: "ВоистинЕ" (предложен падеж). Сравни с: Прошлое окутанно в туманЕ веков, Вова в тяжолом похмельЕ, Наташа находится в комнатЕ, ученик находится в школЕ. Означава местоположение и се проверява с въпросите: в ком?, в чем? и где?

Ако провериш в гуглето, съществуват си и двете форми и отразяват особеностите на руския.

И така: ако искаме да се поздравяваме в лоното на руската патриаршия (представлявана от полк. Максим), трябва да казваме:"Христос воскресе (из мертвьiх)!" и да отговаряме: "Воистину воскресе!" или "Воистине воскресе!". С това особено ще подчертаваме духовния си васалитет. Черешките на челобитието ще е представката "во" (добре отразяваща неумението да се произнася звукът "ъ", типично за руснаците и съвсем нетипично за българите).

Който иска да се смята за българин, трябва да ползва:
"ХРИСТОС ВЪЗКРЪСТНА!"
НАИСТИНА ВЪЗКРЪСТНА! или
В ИСТИНА ВЪЗКРЪСТНА! или
КЪМ ИСТИНА ВЪЗКРЪСТНА! (сравни: "Върви народе възродени! Към светли бъднини върви!")

И като традиционен балканец-арианец да се чатка, че става дума за възкръстване и обожествяване на идеи...