За разлика от тебе точно туй правя.
И установявам, че разлика няма. Каквото е сега - такова е било и преди.
Чети, бре, чети!
Или се захвани с нещо друго, щото историята не ти иде отръки.
Правенето на история не става само с разглеждането на гръцките книги в Трявна.

"В цикъла „Из Македония” в разказа „Господи помилуй” Петко Росен пише за първия български учител в Лозенград Яни Димов Рододарович и за покрусата на българския свещеник, чел четиридесет години на енориашите си гръцко богослужение, без сам да разбира смисъла на изречените думи. Старецът се отказал от службата си след като разбрал, че милиони пъти повтаряния от него израз „кирия елейсон” означава „господи помилуй”.
Сепнал се старият свещеник, вдълбочил се в себе си, замаял се за момент... Но ето, светват старческите очи, пламва му цялото лице, повдига очи към небето и шепне: „Боже, прости мене, грешния...” и пропадал в неудържим плач.
Разбрахте ли? Четиридесет години отправял за себе си и за папството си молитви към Бога, без думите да затрогнат сърцето му. Родната, пълна с чувства и усет реч за пьрви път проникнала и пронизала старческото му сърце... Усетил думите на молитвата като думи на сърцето...
Той бе дълбоко религиозен човек. Нещо станало в него. Под предлог, че е стар, престана да свещенодейства. Как ще свещенодейства, когато сам не разбира молитвите си.” (Росен, П. През гори зелени. С., 1982, 194-195)."

Това намерих - това пускам. Мързи ме да преписвам цялото разказче, пък и ти няма го прочетеш, я! На тебе всичко ти е ясно...

На тоз ли език са говорили българите?
Ясно ми, че няма да го напишеш - тя, простотията дето я защитаваш, е толкова голяма, че и тебе те стъписва, нали?