Частицата "ще" произхожда от старобългарския глагол ХОТЂТИ, 1 л. ед. ч. ХОШТ[он] (това в квадратните скоби трябва да е голяма носовка), 2 л. ед. ч. ХОШТЕШИ, 3 л. ед. ч. ХОШТЕТЪ и т. н, с който още в старобългарската епоха се образува бъдеще време. Този глагол означава "искам". С отпадане на сричката "хо" се появява глаголът "ща, щеш, ще...", като постепенно спрегнатият глагол в конструкциите напр. "ща да дойда", "щеш да дойдеш" и т. н. се превръща в неизменяема частица ("ще дойда", "ще дойдеш" и т. н.).