Тези различни варианти са наследници на един звук в старобългарски - сричкотворно "л" (всъщност има две сричкотворни "л"-та - предно и задно (на старобългарски се записват съответно ЛЪ и ЛЬ), но това сега не е от значение). В хода на развитието на различните славянски езици сричкотворното "л" се променя по различен начин - в български е ЪЛ/ЛЪ, в руски ОЛ, в западните български диалекти и в сръбски У, а в западнославянските езици (поне за чешки съм сигурен) се пази ( в чешки VLTAVA - Вълтава).Тъй като този процес е протекъл твърде отдавна, чуждици, навлезли в славянските езици през последните няколко века, не би трябвало да се подчиняват на този закон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите