В отговор на:
Лоши, лоши, ама научиха власите що е любов (iubire, dragoste), грижа (grija) и мъка (munca); какво е да си драг (drag), скъп (scump) или свят (sfant); да имаш храна (hrana) и да си лаком (lacom); какво е колиба (coliba), стълп (stalp), ограда (ograda); слуга (sluga), невяста (nevasta) и вдовица (vaduva)...
Ромъните не са славяни и никога няма да бъдат. От мен да го знаеш.
А славизмите, като наследство от подтисническата политика спрямо ромънския народ постепенно ще отмират и ще останат в историята. И ние българите след четири езикови реформи как намалихме броя на турските думи в българския от 70% на 35%. Добро постижение, а?
И турците са лоши. ама научиха българите що е шише, що е чифте, що е дюшек, евала, пенджур, кюфте, долма, бюрек, шиш, кебап, гювендия, кенеф, чан, коч, баир, сеир, серсем, капасъз, чаршия, капия, аслан, кибрит, будала, барут, топ, абдал, джам, келеш, пич, тюмбелек, алтън, артък, гьоз, карагьоз, гюзел, джоджен, чоджум, джанъм, озаптя, аджаба, калабалък, кушия, джумбуш, балък и още куп други които правят този балкански южнославянския диалект не български, а по-скоро ... турско-български!
Както знаем от скучните учебници по история, българите, сма имали доста тесни контакти с Османската империя. Не ми се иска да коментирам точно какви са били тези контакти, защото темата е много болезнена за всеки българин.
За разлика от други империи и царства (като например Франкската, в която царе и царедворци са се напъвали с насълзени очички над смърдящи купчинки, зад вратите на дворците си и се е налагало да редуват дворците, за да могат да бъдат почистени), в Османската империя хигиената е била издигната на пиадестал. Нещо повече, на подмиването се е гледало не само като процес на почистване, а на сакрален ритуал, свързан със специфична посуда и пособия.
В империята е имало дори професии които изцяло са били посветени на тези ритуали – ибрикчиите.
Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др.
По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати.
Човекът на върха на импeрията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана.
При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА.
Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния.
Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало.
По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине...”.
През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н.
След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС.
Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си.
Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата.
Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на палеца си, главният ибрикчия я втрива в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло - Чаламбааа!
След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство.
Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари от български произход...
|