Всъщност това са и гръцки, и латински имена на -ius/-eus. Тези на -us (след съгласна) съвсем закономерно си губят крайното -s (древно общославянско явление) и останалото -u дава -ъ на старобългарски. Това краесловно -ъ си губи гласежа в последствие (също общославянска черта, но по-късна): Brutus > Брутъ > Брут.

Хм, с -ius нещата ще да са малко по-заплетени. Родната дума „славей“ идва от праславянското *solvijь според Фасмер и е родствена на старопруския (сиреч един от балтийските езици) славей „solwis“.
Сега да вземем латинското Antonius и да го пославянчим:
Славянският не обича гласни една до друга и затова първо ще вмъкнем j: *Antonijus. Това вече прилича на старобългарската и-основа (като *solvijь > *slavijь > славии), особено като му махнем окончанието -s: *Antoniju. Краесловното u или просто е изпаднало, бидейки дава -ъ, или е минало през етапа *Antonijъ > *Antonijь > *Antonii > Антоний.

ПП Горното не се базира на кой знае какви познания и със сигурност не е напълно вярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите