Ако оставим настрана нормативни въпроси (правилно или неправилно) ситуацията си е чиста алофония - една фонема с две звукови реализации в зависимост от контекста.. Такива ги има с лопата да ги ринеш, но повечето не ни правят впечатление.

Пример е фонемата "н" която в българския има три реализации, контекстуално определени в зависимост от точката на артикулация на съгласната / полугласната която следва:
алвеоларна - нормалната когато е следвана от гласна "никога, невинен, нормално, нагар" http://en.wikipedia.org/wiki/Alveolar_nasal
палатална (мека) - следвана от палатална полугласна: "няма, тиня"
http://en.wikipedia.org/wiki/Palatal_nasal
веларна - следвана от веларна съгласна (к или г): "Монката, Кинг Конг, Пенка"
http://en.wikipedia.org/wiki/Velar_nasal

Също е и обезвучяването на звучни съгласни накрая на думата ("Аз" става "Ас" "Дъб" става "Дъп" "Лов" става "Лоф" итн...) Колкото и да не искаме да си го признаем, всички говорим така и няма защо да се срамуваме...

Науката която се занимава с това е фонологията...
http://en.wikipedia.org/wiki/Phonology