С това просто заявявам виждането си, че че деленето на селяни и граждани е едно от основните в България. Разбира се, става дума за предвзетост. Старанието да не се изложиш като селянин води до куп комедии, поне половината от които езикови.

Всъщност, дори в най-отдалечени села съм чувал и продължавам да чувам прекрасен български език, макар и силно диалектно оцветен. В селото на жена ми никой не би се изложил с фрази като цитираните по-горе. Хората ползват къси, изразителни и звучни думи, свързани в логични, смилаеми, къси изречения. Немалко от тях са позабравени, други са съвсем забравени. Често говорът звучи леко архаично, като нещо от Йовков или Вазов.

Имам личен опит от това как този говор буди снизхождение в града. Язък! Ако това е тенденцията в езика, след още поколение-две ще говорим на някакво отвратително хибридно езиково копеле, което в никакъв случай не би могло да се нарече "български".

По една радиостанция има една мацка, която говори именно на такова копеле. С нисък, люспест, никотинизиран глас просъсква неща като "ми с`а ста`а (в)реме да честитими ружденийъ де(н) нъъ-ъ и`нъ нашъ слушателкъ ут Разграт, Стойкъъ-ъ... ми чъ-ръ-дъ, Стойкъ, и дъ партиш дукъсну тунайт!" Дакалката разбирам, тази "ди джейка" се радва на огромна почит сред украсената с акне онанизирани прослойка, която е утрешната ни смяна.

Да му се не види, замязах на учителките си от едно време! А и отвличам се. Говоря за мода, за личния образ на носителите на даден език, за възприятието им на майчиния си език като адекватен или не носител на съвремието.

А всъщност става дума за обикновена простащина.