Бе, да ви каже, не беше някаква епична битка. (Или по-скоро беше епична, но пък без първата буква...)

Всъщност, смея да твърдя, че европейците не знаеха как се казва евро на български и рекоха, "май "еуро" го викат, ама дай да питаме", което (иска ли питане) презизвика обичайните вулканични ексерсизи на пароксистичните климакси на апокалиптично-патриотично-комплескирано-инфантилния флуид у нас.

Еснафлъкът балканский не съвсем неочаквано лъсна за пореден път като свикналите ни да водят петмесечни полемики относто 2.37 лв за блочния асансьор ("живея на първи етаж и никога не ходя на тавана") журналяги изтълкуваха, че европейците опитвали да правят икономии на наш гръб. БНБ-то се изкара достоен наследник на Крума Страшнаго, наред с един дребен на ръст, но с лъвско сърце министър... Наследниците на Карла Великаго сложиха оружие.

Изобщо, хляб, зрелища и накрая -- хепи енд!