Доколкото знам, със ранното учене на език има няколко игри. Първата, и доста важна, е че в първите годинки, детето си ситематизира фонематичния набор - тоест научава се да изолира от сигнала (звука, който чува) тези фонеми които ще са му нужни - иначе-казано фонемите които са смислоразличителни в езиците които чува. Например слушайки само френски, детето няма да схване (и по късно ще има проблеми да произведе) звука "х", който е съставен на българския, но липсва във фр. За сметка на това, дете слуащо само български, няма да усвои носовите гласни които са характерни за френския. Освен фонемите и рътъма на езика се усвоява рано, така че дете живяло във франция от 0 до 3 години, не би трябвало да има проблеми с произношението на френския (да гвори без акцент), дори и от 3 до 15 да живее другаде и чак на 15 да хване да го учи.
За тези работи, наскоро са се появили и неврологични бази които ги обясняват (ако не се лъжа майчиният/ите език(ци) се обработват някъде в лявото полукълбо докато чуждите в дясното). Не знам доколо тази информация е проверена но в момента се работи усилено по въпроса.
Абе от това трябжа да знаете, че докато са ви малко децата трябва да ишм се говори на максимум езици, колкото се може повече, просто мозъкът на бебето е устроен да възприема и е редно това да се екплоатира докато го има..
Български Френски и Англииски като за начало далеч не е лошо, общо имат сериозен фонематичен набор, англииски и български имат променливо ударение (ритъм). Френският има носовки... Ако към това се добави и арабски, ще е перфектно, така детето ще има представа за "задните" артикулации, разни там ларингални и фарингални истории дето на нас ни звучат всички като "х" - пък и арабския има много интересна морфология (заедно с иврит са двата езика използващи "консонантични бази" - от съгласни, между които се вкарват различни гласни за да се образуват различните думи). За да стане вече съвсем потенциален полиглот има и един друг много разпространен езиков феномен на който не е лошо да бъде изложено от рано, - това са така наречените "тонални" езици (китайски, виетнамски итн..) където смислоразличителен е тонът на гласната - една сричка "ма" може да бъде произнесена с няколко интонации и значи нещо различно (маа, мАА, мАа, и маА....).
Аз като (ако) си направя детенце сигурно ще го разбия от фонеми, дано не започне да заеква :) :) :) :)
Да отговоря все пак на въпроса ти: Да - и двата езика ще са му "майчини"... Успех