|
|
| Тема |
 Болнични - езикова помощ |
|
| Автор | bobo (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.02.07 17:57 |
|
|
|
Здравейте, искам да ви помоля за езиково тълкуване на един правен текст.
Става въпрос за болничните след 01.01.2007 г. и начисляването върху тях на осигуровки и данък върху дохода. Във ВСИЧКИ нормативи, касаещи темата се казва, че за времето на временна неработоспособност (т.е. болничния) се ползва отпуск и за това време се плаща обезщетение. Такива нормативи са Кодекс на труда, Кодекс за социалното осигуряване (КСО), Закон за здравно осигуряване, Закон за данъците върху доходите на физическите лица, няколко наредби. Съгласно нормативите първия ден от болничния се заплаща от работодателя. Това е ОК. Проблемът е в това, дали за този първи ден работодателя плаща обезщетение (както твърдят всички нормативи) или възнаграждение (чл.40 ал.4 КСО).
Противно на написаното в законите, тълкуването на НОИ и НАП е, че за този първи ден се плаща възнаграждение (основанието им е единствено тази алинея и нищо друго), а не обезщетение, съответно се плащат и удържат осигуровки и данък.
Във връзка с тази алинея е и питането ми - според вас какво визира тя - КАКВО се плаща, или КОЛКО се плаща. Според мен, без да съм специалист по българския език тази алинея показва КОЛКО се плаща, а не КАКВО. На това ме навежда членуването на думата "среднодневноТО" възнаграждение, както и сравнението между размера на двата вида - "среднодневното брутно възнаграждение " и "среднодневното уговорено възнаграждение".
***
Кодекс за социалното осигуряване
Глава четвърта ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Раздел I Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване
Право на обезщетение
Чл. 40. (1) Осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
(5) Изплащането на паричните обезщетения и помощите се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
| |
| |
| 
|
|
