"Каква пречка е било гяур от Нашенско да се пресели в Сирия или пък гяур от Сирия да се пресели по Нашенско"

Логично е, само че ако става дума зе единични случаи на миграция в рамките на една империя...

Първо - тук има думата така наречения закон за големите числа и не става дума за гяур или двама а за предци на днешни милиони хора от Асирия/днешна Сирия и от Сев Ирак - халдеите.( Днешният глава на тяхната църква е някой си ДИНКО 4ти)
Ако вземем за паралел насилственото изселване на българско население в началото на 19 век и натирването му по Бесарабия. То въпросът е - Бесарабските българи заимктвали ли са си фолклора от българите ? То отговорът на въпроса крие в себе си и отговор на другия въпрос - за неизвестната, но явна миграция България - Бет Нахрен (Месопотамия).
Един народ се различава от другите народи преди всичко по фолклора си, по обичаите си. те са като външен израз на обща генетика... Това е най характерното. Отричането му е национален нихилизъм. Ако на българският народ се премахне фолклора, то той ще стане на нищо. Нашият фолклор си е нашенска работа и на никого не дължим нищо за неговия дух. Само на Всевищния. Същото може да се каже и за асирийския фолклор, както и за населението от някои райони на Иран. А когато фолклорът при тези народи е един то и коренът също трябва да е един...

Второ, А ако се изключи различието в езика, то асирийския, халдейския и т-н фолклор е много по- близо до нас отколкото фолклора на румънците и на сърбите например. Затова е много по логична да се предположи че не е било толкова смесване, колкото е било възвръщане към един общ корен.....

Трето, езикът се оказва не чак толкова различен, колкото изглежда на пръв поглед - думи като либе, мъдрост, крах, имане, зов и хиляди други български думи са общи в езика ни.

Четвърто, епохата преди персите е много показателна за древността на нашите връзки с Бет Нахрин (Месопотамия). Топонимията в областите на Асирия и Вавилон преди 3000 г е доста нашенска - Имена като БУГРИ, Диканя, Понор, Мадара, Мосха (Москва), Арбат, Тертер, Радани, Биляна, Шумен могат да се срещат по хрониките на асирийските царе. А Дамаск се произнасял като Димашку.