идва от латинското manduco, което първоначално значи "дъвча, джвакам" и в последствие в народния латински обобщава значението си на "ям" (срв. българското жаргонно "гризкам", както и гръцкото trwgw, което първоначално е значело същото).


по-интересното обаче е откъде се е пръкнало "манджа" като съществително име? нито в италианския, нито във френския го има, там присъства само глаголът. ако сме го образували на местна почва от глаголния корен, това според мен е било голям прецедент в историята на новобългарския.

дир.бг ми изтриха бележките, извинявам се ако сте ми пратили нещо и не съм отговорил