Нито в старата кирилица, нито в глаголицата е имало буква "ы". Имало е дифтонг (двугласна) ъ+и, която можело да се напише и като ъ+i, понеже за звука И, подражавайки на гръцкото писмо, запазили двете букви ита и йота.

Както съфорумникът joro е отбелязал, дифтонгът "ъi" в старославянски/старобългарски е продължение на дългата гласна "U" от индоевропейския праезик. В краесловието окончанията "-ons"/"-ans"/"-as" се изменят в "-U" и после се явяват като "-ъi" в старославянски/старобългарски/руски.

Пример: немски "nun" (aнгл. "now"), гръцки "nyn", руски "ныне".

А надписът е на латински, както правилно сте предположили.