Една от характерните особености за всички типични източно-български диалекти е потъмняването (редукцията), на неударените гласни, частично или напълно. Така неудареното О, преминава в У, Е в И, А в Ъ. Ако ударението в посочените от тебе примери беше идентично с литературния стандарт, в съответния диалект щеше да се получи СофиЙЪ а не СУфийа(йъ), БОгУве, а не БУгОве... Явно за тези две думи в диалекта ударението пада на втората гласна и затова точно тя остава нередуцирана. В някои диалекти, като отклонение от правилото последната гласна А (йА) си остава непотъмнена, въпреки че ударението не пада върху нея. Голямо шоу щеше да е ако правилото за редукция на неударените гласни беше издигнато и като правило в литературния стандарт, както и за мекостта на повечето съгласни, намиращи се пред гласни Е и И. Така и така всички твърдят, че в основата на литературния език стоят източно-българските диалекти, та като ще е гарга рошава да беше.