Тази тема ми напомни един параграф от учебника по езикознание на Дуриданов:) За мое нещастие се сдобих с изданието от '72 и можете да предположите, че става дума за доста пропаганда.. Та ще ми се да цитирам нещо по спомен:
"Българският език няма падежи както и английският, което е вследствие на естественото развитие на езиците към аналитичност. Но ние не трябва да се гордеем с това, защото братският руски език има падежи."
Мнооого наивно ми прозвуча тогава и така ми е останал в главата пасажът. Това, че изобщо няма и най-малък опит за обяснение на този феномен, е разбираемо.
Но ще ми се да изразя и едно свое предположение:
При формирането си като език със своя писменост първата литература на български е била превеждана (преписвана) от гръцки - език с далеч по-голямо богатство и традиция. При този вековен процес в езика ни са проникнали не само лексикални, но и граматически елементи. Падежите разбира се са били отхвърлени като чужд орган.
Това не се е случило с нито един друг балкански език, защото сблъсъкът с гръцки не е бил директен.
Същото предполагам се е случило и с английския под въздействието на нормандския (от Вилхелм Завоевателя в продължение на 300 години).
Не е твърде нелогично или?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите