Няня - при руснаците - дойка, леля /но не кръвната тьотя - леля/; мексиканците си наричат бабите - нана... Току-що научих, че туне/дуне за бебе се е употребявало и в с. Сарая - Пазарджишко. Дали пък това има общо с дуня /дюня на турски/ - свят, вселена, мир /при нас по-скоро със значение - "хора/та"? Да се мисли за бебето като за Бог при нас има традиция. Ще ви цитирам част от мое собствено теренно проучване във връзка със "защита" на бебета и малки деца от "зли сили". Произхожда от разградско:
"От баба си Марийка, която почина през 2004 г. съм чувала, че тяхната акушерка, която е бабувала в Пороище в средата на ХХ век е казвала при раждане :"Хайде, Боже, хайде, Боже". После веднъж баща ми като бебе безмалко да се удави в коритото и тая баба Величковица (акушерката на селото), дошла, хванала бебето, казала "Хайде, Боже" и баща ми изплюл водата и оживял. После чух как баба Марийка веднъж на моето бебе му говореше, сочеше му през прозореца и му казваше :"Виж светло, Боже". И когато една непозната жена на улицата (българка, бабичка) веднъж надникна в количката на Еричка и също я нарече "Боже", запозодрях, че може в българския бит да е нормално към малко бебе да се обръщаш с думата "Боже". Но не съм чела никъде такова нещо..."

Поздрави!