|
|
| Тема |
 "книга" и др. въпросчета |
|
| Автор |
kovshegub (новак) |
|
| Публикувано | 16.08.06 16:04 |
|
|
|
Вчера си купих много яки книжки: фототипни издания на граматиките на Н. Рилски и И. Богоров. И двете най-отзад имат малки речничета на чуждици (главно турцизми и малко гърцизми) в БЕ, с обяснения/синоними на БЕ. Сред многото любопитни думи и обяснения ме впечатли преводът на "зограф", който беше "кънописецъ", което ми напомни на старобългарската дума "кънигачъ" (не помня при кой съм я срещал, но е от 1-вото БЦарство) и която беше нещо в смисъл на "книжовник, писател". Та простете ми волността, ама си играя с мисълта, дали не може двете думи да се родеят по линия на корена "кън", който съм изкушен да свързвам с "къна" (дето нашите и турските булки си цапотят главите за убаво ужким), като багрилото, с което евентуално може да се рисува или пише. Чувал съм че е изключително неприятно да се оплескаш некъде с къна, понеже немало миене, т.е. е трайна, както и че се приготвяла от натурални продукти (сещам се за пепел от глог), което значи, че е била технологично достъпна и у време оно.
Разширението на въпроса би било:
1. Произход на думата "книга"
2. С кво се е пишело/писало (а сега де, кое от двете?) преди бако ви Гутенберг?
Тва са само неподредени мисли и секакви медитации по въпроса ще са добре дошли, стига пак да не почне некво лаене за трако-, турко-, славо- и не знам кви още фили.
| |
| |
| 
|
|
