|
Торлашки диалект е общо наименование, използвано от някои автори за обозначаване на славянските диалекти в Южна и Източна Сърбия (включително в някои части на Косово), северозападната част на Република Македония (Кратово-Куманово), Западна и Северозападна България (Трън, Брезник, Белоградчик), както и на говора на малката общност на карашовените в Румъния.
Съдържание
[скриване]
• 1 Класификация
• 2 Особености
o 2.1 Отпадане на падежните окончания
o 2.2 Отсъствие на фонемата /х/
o 2.3 Сричкотворно /л/ и /р/
• 3 Книжовни извори
• 4 Литература
• 5 Външни препратки
[редактиране]
Класификация
Българските лингвисти, фокусирайки се върху разпространението на диалекта на територията на България и Западните покрайнини го класифицират като западно-български говор под името Белоградчишко-трънски (Стойко Стойков, Рангел Божков и др.). Като наименование, обхващащо територията на Сърбия и Косово, се използва терминът Призренско-тимошки диалект.
Стефан Младенов определя тези говори като преходни у-говори, които представляват преход от български към сръбски език, но все пак български по отношение на по-голяма част от своите характеристики.
По-рано някои лингвисти в Сърбия класифицираха торлашкия диалект като четвъртия диалект на сърбохърватския език (заедно със щокавския, чакавския и кайкавския), а сега - като вторият (заедно със щокавския) диалект на сръбския език. Други лингвисти (като Милан Решетар, Павле Ивич и Далибор Брозович) класифицират Торлашкия като стар щокавски диалект, под името Призренско-Тимошки диалект, защото някои поддиалекти използвали думата що за какво (но това е характерно също и за българския и македонския). От друга страна други торлашки поддиалекти използват думата кво (също като бългаското кво/ко (разговорно) и какво (официално)).
Торлашкият говор не е стандартизиран и някои от поддиалектите му значително се различават един от друг по определени черти.
[редактиране]
Особености
Основните характеристики на торлашкия диалект ясно показват по какъв начин македонският език се свързва с българския, и как те двата на свой ред преминават в сръбски през торлашки като преходен говор.
[редактиране]
Отпадане на падежните окончания
Българският и македонският са едиствените два съвременни славянски езика, при които изцяло е отпаднала падежната система и почти всички съществителни се употребяват в един падеж. Така стоят нещата и с торлашкия диалект - в северо-западните райони творителният падеж преминава в родителен, местният падеж и родителният на свой ред преминават в именителен. Още по на юг всички падежни окончания изчезват и значението се определя едиствено от предлози.
[редактиране]
Отсъствие на фонемата /х/
Уникална черта на македонския книжовен език, на торлашкия и на част от сръбските диалекти в сравнение с другите славянски езици е, че в тях практически липсва /х/. Присъствието на буквата х в македонската азбука е се дължи единствено на употребата и в заемки, а също и в топоними в Македония, разположени на териорията на диалекти, в които /х/ е запазена. Такъв е случаят с източните диалекти (пример, Пехчево). Македоният книжовен език е базиран на диалекти от Прилепския край и думи като хиляда и спешно звучат като иляда и итно на македонски, но в сръбски те са хиляда и хитно. Това всъщност е част от изоглосата, разделяща в най-южния си край Прилеп от Пехчево в Република Македония и достигаща Централна Сърбия (Шумадия) в най-северната си точка. В Шумадия местните хора все още използват традиционната форма на искам - очу за разлика от хочу във Войводина.
[редактиране]
Сричкотворно /л/ и /р/
Торлашкият диалект е запазил до голяма степен старото сонорно /л/, което както и /р/ може да служи като сричково ядро. Това е все още характерно и за чешкия и словашкия език. В официалните форми на сръбски, хърватски и босненски език сричкотворното /л/ е преобразувано в /у/ или /о/, докато в българския език се предхожда от гласната /ъ/, която служи като сепаратор между съгласните. Не всички торлашки поддиалекти са съхранили напълно сричкотворното /л/, но то е отразено или като пълна сричка или в различни комбинации с /ъ/, /у/, /о/ или /а/.
Торлашки
Карашовенски (Карашова) влк пекъл сълза жлт
Северен (Свърлиг) вук пекал суза жлът
Централен (Лужница) вук пекъл слъза жлът
Централен (Враня) вълк пекал солза жълт
Западен (Призрен) вук пекл слуза жлт
Източен (Трън, Брезник) вук пекл слза жлт
Североизточен (Белоградчик) влк пекл слза жлт
Югоизточен (Куманово) вук пекъл слъза жут
Книжовен сръбски вук пекао суза жут
Книжовен български вълк пекъл сълза жълт
Книжовен македонски волк пекол солза жолт
Според проф.Беню Цонев и Гавраил Занетов, които изследват тези говори по време на І-св.война, когато цялото Поморавие е освободено от България, в границите на Тимошко-Призринскшя диалект влизат още: района на Пожаревъц и цялото поречие на р.Велика Морава, вкл.Крушевъц, Смедерево и поречието на р.Левоч, приток на В.Морава.Поради това по-старите сръбски автори наричат Тимошко-Призренското наречие - Левачки говор. Старото население на Моравскат долина е мигрирало в Австрийската империя още в 17-18 в. Районът е бил много рядко населен. В северните части, по поречията на Млава и Пек, както и в Кладово се заселват румънци. Руският лингвист Селишчев здабелязва че тимошките власи запазват старата топонимия на района, която е от български, а не от сръбски произход. През 19 в. особено след освобождаването на Сърбия, компактни маси от българско население, предимно от Тетевенско, Видинско, Нишко, Македония и Призренско, се заселват в Моравската долина. Споменът за българският произход е битувал в населението до І-св.война.
[редактиране]
Книжовни извори
Един от най-ранните извори написани на торлашки диалект е Темският ръкопис от 1764, в който авторът Кирил Живкович от Пирот определя езика си като "прост български".
Сръбският писател Бора Станкович изполвал често торлашкия диалект в новелите си, които описват живота на хората в Южна Сърбия в началото на 20 век. Писателят-хуморист Стефан Сремац, въпреки че бил роден във Войводина, прекарал част от живота си в Южна Сърбия и неговите новели "Зона Замфирова" и "Ивкова Слава" отразяват манталитета и езика на хората в този регион. Филмовата версия на "Зона Замфирова", създадена неотдавна от режисьора Здравко Шотра придоби голяма популярност в Сърбия и Черна гора. Любопитно, много от зрителите и по-специално тези от Северна Сърбия коментират, че "филмът е добър, но наистина има нужда от субтитри".
Един от съвременните автори с най-обилна книжовна продукция на торлашки диалект (лужнишки вариант) е Драгослав Манич-Форски от с. Радошевац (Радошевъц), Бабушничка община, член на Съюза на писателите на Сърбия. На варианти на торлашките диалекти се списват рубрики в някои местни вестници в Сърбия - в Ниш (в. "Братство", рубриката "Манчин рабуш"), Пирот (в. "Свобода" рубриката Миялко Раснички) и други.
[редактиране]
Литература
• Dijalekti istočne i južne Srbije, Aleksandar Belić, Srpski dijalektološki zbornik, 1, 1905.
• Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, p. 423.
• Language and Conflict: A Neglected Relationship, Dan Smith, Paul A Chilton - Language Arts & Disciplines, 1998, Page 59
• South Slavic and Balkan Linguistics, A. Barentsen, Rodopi, 1982
• Hrvatska dijalektologija 1, Josip Lisac, Golden marketing – Tehnička knjiga, Zagreb, 2003.
• The Slavonic Languages, Bernard Comrie, Greville G Corbett - Foreign Language Study, 2002, pp 382-384.
[редактиране]
Външни препратки
• Карта на щокавските диалекти, Павле Ивич
• Статия върху торлашкото наречие, Йосип Лисач (на хърватски)
Българите в Косово
В настоящия момент когато се решава бъдещия статут на Косово липсата на адекватна Българска позиция по този най-важен за момента външно политически проблем на Балканите граничи с откровено национално предателство. Навсякъде из публичното пространство се тиражират мнения защитаващи или просръбски или проалбански позиции без да се отчита елементарния факт че дори и днес там живее над 60 000 българско малцинство.
Българското етнически присъствие на термиториорията на Косово датира още от 6в. Докъм средата на 14в. българите са основния и доминиращ етнос в Косово.
Виж картата ...
Турското завоевание на България и по късното падане на Сърбия под Турска власт довежда до налагане на Сръбско влияние в Косово и съседните на последните останки на Сръбската държавност там. Това дава известно основание на сърбите да считат Косово и Метохия за сърце на тяхната средновековна държавност. Факт е обаче че истинска стара Сърбия се е намирала на територията на Метохия и Санджак. Следващите векове на Турско робство довеждат до постепенно изтласкване на българското население от Косово под натиска на фаворизираните от султана албанци. Така в навечерието на освобождението през 1878г. българите вече населяват само крайните южни и източни райони на Косово. Но дори и там те са положени на силна сърбизация от страна на Сърбия.
Виж картата ...
Получила част независимост още през 1804г. Сърбия си поставя за цел да се превърне в обединител на южните славяни и да превърне името Сърбия в синоним на цялата югославянска общност /българи, хървати, словенци/. За тази цел започва мощна кампания чиито резултати са крайно печални за българщината в Косово. Всички православни българи се сърбизират в рамките на по малко от 3 поколения като днес техните потомци съставляват повече от половината от така наречената сръбско малцинство в Косово.
От тази участ се избавят обаче торбешите във южно Косово потомци на помохамеданчили се по време на Тур робство българи. Все пак във Косово до 1878 успява да се развива българско образование като български училища са отворени в Призрен и Гниляне. За последен път православните българи изявяват своето самосъзнание през 1915-18 по времето когато България присъединява временно Косово и администрира цялата му територия.
Днес техния брой наброява около 60 000 души и те доминират напълно в 2 Косовски общини - Драгаш и Жупа. И двете се намират южно от Призрен но самия град също може да бъде причислен към тях защото в него има голяма българска колония. Българите в Косово имат 2 организации: Съюз на гораните / от името на областта Гора в община Драгаш / и дружество Бугарски мохамедани със седалище Долно Любине община Жупа. Най интересното е че Българската мисия в Косово е подкрепила финансово и организационно тези сдружения .Официална България обаче до момента не се ангажирала с нищо по отношение на тяхното бъдеще.
Виж картата ...
ВМРО Варна счита че в момент когато Сърбия е поставена на колене и ще бъде принудена да направи значителни отстъпки на албанците в Косово България е длъжна поне да се опита максимално да оползотвори ситуацията в полза на българските национални интереси. Ние считаме че българите в Косово трябва да получат официален и признат статут на малцинство със всички произтичащи от международното и европейско законодателство права и задължения на това малцинство. България е длъжна да поиска най-малко културна автономия за българите в Косово, а за българите от западните покрайнини право на самоопределение и връщане на тези територии незаконно отнети през1920 от сърбите към България. Не е сигурно че това ще се случи, но България е длъжна да се опита да направи всичко възможно защото така би постъпила всяка нормална уважаваща себе си и своите интереси независима държава.
ВМРО-ВАРНА
|
торлашки диалект
