ама чакай сега, ти защо си мислиш, че ei винаги е било лъжлив дифтонг, или че винаги е имало само едно ei?

работата всъщност е още по-сложна:

има едно ei, което произхожда от индоевропейския дифтонг ei:

еimi "идвам, ще дойда", срв. латинското eo < *eio, степенувано без "е" във формите за второ и трето лице is, it. щом имаме степенуване ei/i, няма как да не става дума за дифтонг.

обаче eimi "съм", където ei е заменно удължаване от *es-mi (сравни es-ti, както и старобългарското EСМЬ).
тези заменни удължавания обикновено настъпват, когато от струпване на съгласни (например sm, sn) нещо изпадне. "е" и "о" съответно се удължават в това, което днес бележим като ei и ou, тоест нови, затворени дълги гласни, каквито не са наследени от ие. праезика (дългите ие. "е" и "о" са си останали като ета и омега, за които се смята, че са били по-отворени).

към 403 г. пр. Хр., когато става правописната реформа в Атина, явно ei в глаголите "идвам" и "съм" вече са изравнили гласежа си, затова по новия азбука и двете са били писани като EIMI. смята се, че това изравняване е станало в полза на дългото затворено е, защото обикновено, поне в ие. езиците, дифтонгите се монофтонгизират, а не обратното.

обаче невинаги нещата са стоели така. в старата атинска азбука от 6.-началото на 5. в. пр.Хр. eimi "идвам", където ei е от стар ие. дифтонг, се е писало EIMI, докато eimi "съм", където ei e дълго затворено "е", образувано поради удължаване след изпадане на съгласни, се е писало EMI.
може с основание да смятаме, че EMI и EIMI са били произнасяни по различен начин - едното с "ее", другото с "ей".

Над пропастью весны собрались сны и ранние глотки большой тоски