Двойното отрицание си е факт, "граматиките" твърдят, че (доколкото в естествена употреба на езика, в речта си, българите не го пропускат) е задължително.
Следователно граматично е изречението "Той не е никой." Това при неутрална/немаркирана употреба на отрицателното местоимение НИКОЙ.
В случая с "Той е никой." изречението е с висока емоционалност, използва се при говорене, когато именно интонацията, жестовете, мимиката показват ясно, че думата "никой" не е използвана като отрицателно местоимение, а е субстантивирана - станала е демек на съществително. [За тази цел в българския език обаче много по-често се субстантивира "нищо": доказателство: "Той е ЕДНО нищо".]
Да се случи това - това преди квадратните скоби) помага и чуждоезиковото влияние, защото истинският непосредствен изказвач на български би избрал друг израз: "Той е нищо и половина/слаба ракия/нищожество/безличен." и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите