|
|
| Тема |
 За или против нормативния подход |
|
| Автор |
Лил () |
|
| Публикувано | 04.05.06 11:01 |
|
|
|
За или против нормативния подход и официалния контрол над езиковите промени в периода на преход и в ситуациите на превод.
Точно по този пункт се очертаха ако не непримирими, то поне несводими постановки – от пълно застъпване на нормативизма и конституционализма при решаване на езиковите въпроси до крайно либерални, ad hoc и волунтаристични нагласи относно езиковия и понятийния трансфер в процеса ни на евроинтеграция. В този план американистката Мадлен Данова съпостави френския културен модел, разполагащ със Закон за езика, и модела на САЩ, при който никога не е имало закон за езика, като подчерта, че и двата образци са продуктивни в зависимост от политическите традиции и езиковия ареал, който покриват. Под една или друга форма повечето лектори от срещата на 31 март в СУ застъпиха становището за официална намеса у нас в процесите на езикова промяна, като направиха различни предложения. Например ст.н.с. Венина Иванова от Института за български език при БАН заяви, че независимо от факта, че "българският език не е за реанимация, а за превенция", ние се нуждаем от промислена езикова политика от страна на държавата и по-специално от Министерство на образованието и науката и Министерство на културата чрез приемане на Закон за езика и чрез увеличаване на часовете по български език в средното образование. Райна Гаврилова общо взето подкрепи нормативистичната линия, като заяви желание да се постигане национална Конвенция за езика ни и да се изготвят специални тезауруси, приложими в широката езикова практика. В тази насока попаднаха и изказванията на проф. Снежана Начева от Юридическия факултет, според която е крайно необходимо да се разработи Речник на правните понятия в ЕС, и на доц. Радка Влахова от Факултета по славянски филологии, която призна, че би застанала зад евентуална Конвенция за назоваване на новите реалии след присъединяването ни в ЕС. Противоположния, антинормативистичен подход изразиха категорично само двама от говорилите участници на срещата – доц. Георги Лозанов, според когото всякакъв Закон за българския език би бил национално-патерналистичен и насилствен; и доц. Димитър Камбуров, според когото още не е ясно дали езикът на обединена Европа ще се фрагментира като гилдиен или ще се прояви като реторически ефикасен за общността, но каквото и да стане, според него, то не може да стане със закон. В последна сметка кристализира дипломатически компромисната позиция на г-жа Меглена Кунева, която принципно се съгласи с необходимостта от изграждане на национална стратегия за развитие на българския език, но не от страна на държавата в лицето на изпълнителната власт, а от страна на гражданското общество, представлявано от академичните му елити в университетите и научните институти като своеобразен резервоар на знания и опит.
| |
| |
| 
|
|
