СЛОВОТО е агресивно. Това е безспорен факт. Обществото си е създало институции, които имат за цел да намалят агресивността на СЛОВОТО. Една от тези невидими институции е комуникацията. Политически коректният език е еманация на тази институция. Въпросът обаче е дали политически коректният език се заражда през 20. век? Как от гледище на политически коректния език изглеждат табуто и евфемизма? Не е ли също проява на "политическа коректност" да наричаш мъртвеца "покойник"; неговия труп - "тленни останки"? В казионните учебници по езикознание тези примери се дават като илюстрация на явлението "табу". Лицемерието в общуването не започва ли, когато част от нещата, които ни заобикалят, започват да се табуират? И не е ли това процес, който назоваваме "цивилизоване"? Цивилизованост и лицемерие - това е подходящият ракурс за обсъждане на проблема. Колкото повече си цивилизован, толкова повече си лицемерен. Как се отнасяте към това твърдение?

Miser, miser!
modo niger
et ustus fortiter!

Редактирано от discourse на 19.04.06 07:45.