думата на старобългарски е ШТОУДЬ или ШТОУЖДЬ.

"чужд", мисля, е повторно заета форма на същото от руски.

на сръбски е "туДЖ" (ДЖ = онзи особен знак, по-точно един от онези знаци), без омечкаване на *t-то в *teudh.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...