да, но освен кентум/сатем е имало и други изоглоси в индоевропейския ареал.

например окончанието *-bhi за дателен/творителен падеж мн.ч. очевидно е споделяно от гърци, индийци и римляни. от тия половината са кентум, а другата половина сатем.

окончанието *mi пък за същите падежи е важало сред германи, балти и славяни. от тия първите са кентум, а вторите са сатем.

така че една група езици, обединени по принзипа кентум/сатем, са разделени по друг принцин (например въпросното падежно окончание).

а лексикалните (не)съотвествия направо карат учените да си скубят косите, толкова са непредсказуеми. така например германи, келти, италийци и славяни споделят един корен за "море", който в гръцкия го няма.

или пък един корен за "цар" (rex/raj-) се намира само в двата края на ареала, сред латини, келти и индийци - вероятно и траки - а помежду им ни помен от такава думичка.

така че нещата не са ясни. то и в българския ятовата граница не отсича едните говори от другите, а какво да говорим за племена, дето изобщо не ги знаем как точно са били разположени едно спрямо друго и доколко са търпели общо влияние от неидноевр. езици...

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...