Езиковата ситуация за всеки език и зе всяка държава е различна. Това, че немските диалекти са на практика със статут на книжовен език, английският има варианти, които се говорят от милиони, и т.н. е единична ситуация. ситуацията с българския е друга и силно възмутена представя позицията на една много голяма част от носителите на българския език. Това не е политика, наложена от тоталитарния Институт по български език към БАН или наследство от комунистическото минало, това са езикови нагласи, формирани според мен някъде след Освобождението още. И тези нагласи са, че в определени социални контексти е редно да се говори на относително книжовен български език. Пак повтарям, това не е гледната точка на цялото общество, но по моя преценка - на по-голямата част от обществото. Единственото, което напоследък се е променило, е че от нетърпимост към западния диалект преди 50 и 100 години се преминава към нетърпимост към мекото говорене в последните години (пускала съм тема за Стойка Пипирудата, над чието миеко говорене цяла България се смя миналата година, както и скорошните подигравки над Татяна Дончева).
Искам да кажа, че върху това, което човек мисли за езика, не трябва да се влияе, това е нещо, което се възприема от родители, социална среда, от въздуха с една дума и значително по-малко от училище, да не говорим за речници и граматики, които никой не чете. Ако силно възмутена смята, че трябва да се говори на кодифициран български - това е нейно право, ако друг смята, че е нормално говоренето на диалект - това също е негово право. Двете гледни точки не се бият чак толкова.