може би сте прави, че при нас стандартите са прекалено строги. това е вероятно заради години наред насаждания у българина комплекс за провинциализъм и раздухваните конфликти на ниво град-село и големи градове - столица.
обаче малко или много навсякъде си има норми на допустимост. не знам как е в Норвегия, но в Англия, макар да има голяма свобода при произношението на ударени гласни от рода на -а- в cat например, също има неща, на които ще ти се смеят. не е хубаво да изпускаш h-тo в happy, да речем.
въ Франция също произношението варира от регион до регион, но ако в думите roi, moi, loi произнасяш -oi като [-we], а не като [-wa], по всяка вероятност ще ти се смеят, че си селяндур от Юга.
може би в България наистина сме прекалено несправедливи към диалектите, но никъде и при никакви условия не бихме могли да очакваме, че хората изобщо ще откажат да се присмиват и да лепят етикети на други хора заради говора им. та нали на тези естествени социални закономерности се основава цялата дисциплина социолингвистика!
впрочем, класически териториални диалекти у нас почти не са останали. имаме само разни убранизирани койнета.
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
|