нема страна по света без стандарти за официално произношение и писане.
дори бокмол и нюнорск са си просто два стандарта, тоест и за тях човек може да попита: "правилно ли се пише това и това на нюнорск?"
за всичко си има държавни стандарти и кодификация. и във Великобритания, и в Русия, и в немскоезичните страни, и в Щатите...
приеми го като обществена норма: на някои места, в някои случаи, пред някои хора е прието да се използва различен от разговорния език, със строго установени правила. също както е прието да се яде с нож и вилица, например, или да ходиш на прием с костюм, а не с пуловер.
ако си затворим очите пред този факт, цялата идея за "стил" отива на кино.
а "стилът" си съществува навсякъде, където има някакво общество. дори да нямаше официана държавна норма, обществото само щеше да наложи какво се приема за "добър вкус" и какво за "простащина" в езика. просто няма начин нещата да седят иначе. в древна Гърция не са имали Академия на науките, която да издава речници и граматики, но въпреки това се е смятало някакси за по-изискано, снобско дори да казваш raphanos вместо krambe за "зелка", или elipon вм. elipa за "оставих".
иначе съмъ съ дъвЬ рwцЬ за въвеждание-то на стариньнъ кънижевьнъ чинъ, а също така за западнио блъгарски стАндарт. може да има три стандарта: архаично-пуристичен, западен и сегашния книжовен.
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
|