Re: имам (български) vs. mam (полски) / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

Този въпрос остана неизяснен.

От едната страна стоят западно-славянските езици (полски, чешки,..), от другата - останалите (български, руски, сърбохърватски, ..).

Трябва да се върнем в пра-старо славянско време. Да приемем, че по-старите нисходящи двугласни (ai,oi,ei,au,ou,eu) вече се били монофтонгизирали и в езика са останали следните гласни звукове: "а:", "о", "е:", "е", "u:", "u", "i:", "i" (":" означава дълга гласна). След изменение по качество (и количество), ще ги изредя същите гласни, но сега в "кирилска" нотация, както се срещат в старобългарската (старославянската) писменост: "а", "о", "ћ", "е", "ъi", "ъ", "и", "ь".

В начална позиция праславянските гласни "от глезотия обичали да им слагат протези". В правилата за тези протези се изразявало част от диалектното разнообразие, понеже общовалидни правила нямало.

Възможните протези били две: или несричкотворно "и", или несричкотворно "у", после преминало във "в".

а: Повсеместно в славянски началното "а" получавало протеза "i" и ставало "ia". В славянски нямало вече думи, започващи с "а". Изключение: в някои български диалекти се срещат думи като "аз" вместо "я(з)" и "агне" (вместо "ягне"). Точно тези балкано-славянски диалекти са легнали в основата както на старославянския книжовен език, така и на съвременния български книжовен език.

о: Рядко началното "о" получавало протеза. Пример: "восемь" ("осем" на руски).

ћ: Много често в славянски началното "ћ" получавало протеза "i" и след дисимилация ставало "ia". Поне в старославянския книжовен език било винаги така. Сравнете: "iaдъ" (старославянски, с протеза) и "еда" (руски, без протеза).

е: Рядко началното "е" получавало протеза "i". Днешното руско произношение на началното "е" ("йе") отразява такава стара протеза. За "безпротезно е" руснаците измислили нова буква "Э".

"ъi": Без изключение, началното славянско "ъi" получавало протеза "в". Няма в славянски думи да започват с "ъi-", но има много с "въi-".

"ъ": Началното славянско "ъ" обикновено получавало протеза "в". Нямало в славянски думи да започват с "ъ", но имало много с "въ-".

"ъi" и "ъ": Тези гласни са продължение на пра-стара гласна "u" (дълго и кратко "у") и по правило протеза в начална позиция получавали несричкотворно "у" ("w"), преминало после във "в".

"и": Началното "и" би могло да получи протеза "i", но това обикновено се изглаждало в произношението. Все пак, днешното руско произношение на началното "и" ("йи") отразява такава стара протеза. Но от друга страна, в момента не се сещам за примери и се чудя дали този случай е имал някаква реализация.

"ь": Стигнахме и до случая, който ни интересува.

В западно-славянски, началното "ь" не получавало протеза, останало си "ь" и бидейки в слаба позиция, отпаднало от произношението. Примери от полски: mam (имам), gra (игра).

В останалите славянски езици, началното "ь" (пра-старо кратко "i") получило несричкотворно "i" за протеза, а после произношението на "iь" се изгладило в "и" (т.е. протезата просто удължила началната гласна "i").

Е, може ли да се каже кое е по-старо: "mam" или "имам"? Не може.