Ок, прав си, наистина в етимологогичния речник има "прискрипвам". Не съм го видял. А и честно казано, нямам проблем с него. Това, което написах е принципната ми позиция за редки диалектни думи. "Прискрипвам" просто е лош пример.
Може би това е предмет на отделна тема, но ще дам за пример няколко думи взети от един друг форум: КАЦИЦИ, ЙЪНДЗА, САФРУЧИ СЕ, РОИАУ, ПЧОШКИ, ПУТИФИРЧВАМ.
Това са думи, взети от същия речник. Разбира се, като думи употребявани от българи, те са част от българския език. Само че какво всъщност значи това? Не значи ли, че повечето българи би трябвало да имат поне малко понятие какво значат тия думи? Дори фактически РОИАУ да се употребява в село Райково, то част ли е от езика в смисъл, хората извън това село /пак българи, но много повече/ разбират ли какво значи това? За такива случаи говоря, че не може да се дефинира точно. В тоя смисъл казах, че спорът за диалектните думи е безкраен. Има диалектни и диалектни думи. Всички разбират какво е сакам, ама колко знаят какво е ПЧОШКИ?
А има голямо значение колко хора употребяват дадена дума. Едно е тя да е част от езика в едно село /има достатъчно такива примери/, друго е да се използва в североизточна България.