според мен не е така.

понятийното мислене, мисленето, което дели света на категории, идва с усвояването на езика. естествено, не от момента, когато детето проговори първата си думичка, но от един момент нататък, след като достатъчно напредне в разбирането и използването на езика по същия начин, както това го прави възрастният. това горе-долу съвпада с времето, когато детето се осъзнава напълно като субект, като "аз", започва да рефлексира върху себе си и да гледа света през призмата на тази рефлексия. оттогава според мен датират няколко важни събития:
1. човек осъзнава собствената си сексуалност, както и изобщо себе си като желаещ субект;
2. човек осъзнава собствената си смъртност, тоест разбира, че това "аз", чието съществуване сякаш току-що е било забелязано, има своя край, и тове е най-ужасното нещо на света, светът едва ли не спира да съществува с това и настъпва Небитието;
3. човек започва дае разсъждава върху "добро" и "зло" като понятия, осъзнава ги и ги дефинира по някакъв рационален начин.

според мен всичко това е вродено у човека да се развие в един или друг момент, малко или повече. и тази субективност, рационалност, категоризираност на света намира израз в езика и в общността (обществото).
като погледнеш, няма култури и цивилизации, които да не ползват все някакви език, обществена организация и символи.
разликата между традиционните общества - в това число и елинското - и съвременното индустриално общество обаче е тази, че традиционните все някъде са оставили местенце и за онова, предишното състояние, в което няма "горе" и "долу", "трябва" и "не трябва", "добро" и "зло". това са мистериите, празниците, карнавалите, както и маргинални фигури като жреците, шаманите, божествените луди и т.н. това в общи линии са "места" в социума, където се случват невъобразими и несподелими с помощта на човешкия език неща - несподелими, защото няма отчетливи понятия, значи и езикът не върши работа.
християнството е възприело някои от тези елементи - достатъчно е да видиш литургията, която в основата си е мистерията на претворяването на хляба и виното в спасителните тяло и кръв Христови. по същия начин и доста християнски мистици са се докоснали до Невъобразимото, което се съдържа в човешкия опит на всички култури. тъкмо днес четох един пасаж от св. Максим Изповедник, в който се говори за интелектуалното познание (разбирай понятийното мислене) като разделяне на света поне на две, ако не и на повече - субект и обект на мисълта, докато смисълът на стремлението към Бога е Единение. това е нещо, което под една или друга форма всеки южноамерикански шаман и всеки индийски шайва би потвърдил. (разбира се, далеч съм от мисълта, че всички религии са еднакви, пази Боже от Блаватска и Ню Ейдж!)
основният проблем на християнството според мен е, че от ясното езическо разделение между делник и празник то иска в един момент всичко да е празник във всеки един момент, което е много близо до състоянието, в което нищо вече не е празник. мистерията на Възкресението и Пресътворяването се повтаря по няколко пъти на ден в литургиите, което по някакъв начин я изхабява. и най-ревностният християнин не може да живее във всеки един момент по този празничен начин, защото това би означавало в един момент да излезе на улицата и да очаква Бог да се погрижи за прехраната и премяната му, както се грижи за птиците небесни и полските кринове (цитирам Иисус по памет), а това очевидно не може и не бива да се случи.

my soul swims gently in her pool