|
Предлагам тук откъс от една статия, доста политизирана поне според моята преценка, но все пак свързана с лингвистични проблеми. Мнението на автора не съвпада с моето, но ми се струва интересно.
От 1998 докъм 2000 професор Кронщайнер разви и обогати тезата си за постепенно въвеждане на латинската азбука паралелно с българската, за да се запази кирилицата. Това в едно изречение е истината за деянието на професор Кронщайнер. Цялата истина и нищо повече, нито по-малко. Реагирах тогава малко стреснато, но после ми попаднаха множество лингвистични изследвания, в които недвусмислено се доказваше, че малките езици в света са обречени. Върви се към световно “койне”, чиято роля най-вероятно ще се поеме от английския. Като самостоятелни езици ще останат да съществуват само говорените от по-големите нации – немски, френски, полски. Останалите ще функционират като техни диалекти. Става дума за недалечно бъдеще, за след 50-70 години. Какъв шанс ще има българският тогава сред морето от славянски езици, включително руския, ако не намери начин да се приобщи към по-разбираемата за Запада латинска азбука? За сравнение, дори в Русия процесът на постепенно въвеждане на латиницата е набрал много голяма скорост, в руските сайтове вече печатат стихове на Пушкин на латиница. Професор Кронщайнер не изтъкна тези заплашителни тенденции, а представи съвременни доводи, значително по-ясни и разбираеми. Само че не улучи “държавата, народа и века”, ако перифразирам текста от една прекрасна песен на Булат Окуджава.
В брой 29 от 15-24 септември 2001 на "Литературен форум" бе поместено предложение от сетнешния академик Иван Радев до ръководството на Великотърновския университет за отнемане на почетната титла на проф. Кронщайнер, датирано 15-ти септември. В същия брой е публикувано “Отворено писмо” на професор Кронщайнер до Великотърновския университет, на немски и на български език, с което той се отказва от тази титла, дадена му от университета, датирано 11 септември. Българската наука създаде прецедент, непознат в световната научна история, ако разбира се, приемем научната общност на Великотърновския университет за имаща нещо общо със световната.
И така, първите отговори на въпроса, какво породи тази реакция се групират около естествената изостаналост и затвореност на българската културна общност, която като не умее да оборва хипотези, принизява авторитета на техните автори. Така са научени московските слуги – езиковеди, журналисти и българани. За тях не е възможен въпросът, ако ги нямаше Кирил и Методий, какво щеше да има? Според тях, и техните охранители, ченгетата – нищо, смърт, пустиня, империализъм. Виждал съм как хълцат от изненада като разберат, че и без Кирил и Методий е съществувала, извън всякакво робство и в много по-напреднала цивилизационна общност, групата на латинските славяни: словенци, ладини, чехи, далматинци, словаци, сорби, поляци, хървати. Най-старата християнска терминология на славяните е латинско/словенска, а не гръцко/българска. Различията във възгледите на професор Кронщайнер с повечето учени започват оттук, според него това също е славянска писменост, а Кирил и Методий “със своите преводи на библията са създатели на българската писменост”. Тъкмо с тези свои възгледи той докарва до плач фанатизираните руски (научни) сътруднички, затова и българските “сътрудници” го бяха припознали за “свой”.
А може би предложението на професор Кронщайнер е ненавременно, може би е крайно или необосновано, нетактично зададено? Може да е просто незначителен проблем, който ще се реши от само себе си с времето? На тези неизречени възражения професорът имаше отговори и уви, предсказанията се сбъднаха. Само 5 години след предупрежденията му, че неизбежно ще си изпатим, ако не от друго, то от Интернет, нехаещите за грамотност компютърни маниаци ни заляха с четворки и шестици, вместо “ш” и “щ”, да не говорим за “я” “ъ”, “ь”, които изобщо не присъстват в и без това опустошения ни правопис. Крясъците, че компютърните програми ще се справят с кирилицата се оказаха само истерия, в новите технологии властват други закони, не онези, които се стремят към култура и познание. Всяко общество самò избира как да се справи с новия вид грамотност, най-нелепият е нашият – да се преструваме, че нищо не се случва, у нас така си върви от край време. Благата мисъл е, че друг ще се заеме, а ние ще си пием биричката и ще оценяваме как се справя.
Ето линка с целия текст:
|
Наука и срам
