О, бг транскрипцията ми е странна... Това, което аз уча е - апострофа се слага пред ударена сричка, а мекостта(поне аз така обяснявам палатализация) на съгласната се означава с едно малко j в суперскрипт след съгласната. Поне така го правят на латиница. Мислих, че на кирилица ь служи за омекотяване на съгласни или просто и двата варианта са валидни? (май и преди съм го писал, че така го гледах в чешкия ми разговорник)

Та не ми отговори за меките съгласни. Аз сега се сетих и за един пример с думата кон. Дядо ми (от Кюстендил) почти винаги казва конь (с меко н да се уточня) и членува коньо и рядко коньот(практически ти май го спомена). Играли сме доста шах та за това ми е направило такова впечетление. И сега да питам: това ли е мека съгласна в истинската и форма, а сегашният остатък да е това -ят?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите