От енклитични показателни местоимени тъ, та, то. "Енклитични" ще рече, че нямат собствено ударение и се произнасят заедно с предходното име. Така в мъжки род краесловният ер [Ъ] отпада, защото е в слаба позиция, но се запазва предходният ер от края на името. В диалектите той има различно развити - например, в западните говори преминава към о - човеко, човекот. Запазването на гласната е достатъчен показател за "определеност", та чисто показателната морфема -т- може да отпадне и в доста говори е отпаднала.

Форми на определителния член -а, -я, -ят са "правописна условност", тоест пишем учителят, но четем [учител'ъ(т)]. Тази условност в правописа е възникнала по две причини. Първо, по традиция - виж примерите от граматиката на Неофит Рилски. Второ, защото до 1945 г. краeсловните ерове са се пишели; така за изписването колъ не би било ясно дали е "кол" или "кола", тоест членувана или нечленувана форма.