Мен ако ме питаш разликата се основава на изговорното сливане, с тире - когато е по-слабо и с една дума, когато е по-слабо, ама............тоест в скоростта на изговарянето. Не съм спец по фонетика, ама твърденията че семантика и фонетика нямат нищо общо са отживелица, а защо не и по-конкретно за словообразуването и фонетиката в случая, така че направо си позволявам да твърдя това. Реално няма фактори били те семантични или морфологични, които да оправдават разликата.

Явно има колебание в изписването, защото не може да се определи или не е обърнато внимание на каква база се образуват съчетанията, като сложни думи, или не. Тоест никой не е обърнал до сега внимание на различието така че на него да се наложи изкуствено /правописно/ правило. Така че е задържан фонологичния принцип. Според мен. Или да го кажем по-ясно: чуваемостта.


Граматиката, и в частност правописът в общи линии отразява живият език - поне на български, с изключение на някои думи като сът и прочее, изписани от неграмотни, което е друго. Ако има някой с по-добро обяснение, да заповяда. Ще се зарадвам на по-компетентни от моето мнения