Уважаема Надя,

Не виждам никаква връзка между православното богослужение и същината на вярата на българина, от една страна, и запазването на архаичния израз "един и същи", от друга страна.

Случаите "друг/други", "пръв/първи", "втор/втори" са от същия тип, както и "същ/същи" - запазени са и кратката, и пълната от двете стари форми на прилагателните. В нашия език, при повечето нечленувани прилагателни са запазени само кратките форми. Има и такива, които са запазили само пълните форми ("трети", "български", "селски", "хайдушки"). Естествено е да има и случаи, като тези от дискусията "същ/същи", когато са запазени и двете форми.

Има и други разговорно-архаични изрази, които нямат връзка с православното богослужение и същината на вярата. Такива са например следните изрази: "от ръки" (стар родителен падеж), "в къщи" (стар местен падеж), и т. н.

Няма как да предположа черковно-славянско влияние за формата "един и същи", когато думата "същи" има съвсем друго значение в старо-славянски и русифицирано произношение в богослужението.

Все пак, за да Ви зарадвам, формата "чадо" е взета от черковно-славянски, докато разговорната форма е "чедо". В случая обаче и двете форми са еднакво архаични.

Господ здраве да Ви дава, и на Вас, Надя, и на всички съфорумници.