Вашата трактовка също заслужава внимание, но ще дам и друго обяснение.

По времето на Смирненски българският книжовен език е бил вече установен. Но това не било така в средата на 19-ти век.

Един от големите проблеми пред "творците на наший говор мил" тогава бил звукът "ъ". Първо, заблуждавали се, че този звук не е славянски, и "славянското" им чувство било засегнато. Второ, нямало утвърдена буква нито за "ъ", нито за "йъ". Поради това звукът "ъ" много пострадал. В много случаи звукът "ъ" се утвърдил да се пише с "а", а понякога и да се произнася така. Почти във всички случаи "йъ" и досега пишем с буквата "я", а понякога и произнасяме така. Но преди да се утвърди писането на "я" вместо "йъ", мнозина използвали за "йъ" буквата "й". Поради това се срещат много изрази като "наший говор мил", и то в немерена реч, което според мене е по-скоро писмен вариант за "нашийъ говор мил" вместо сега утвърдената форма "нашия говор мил".

Поезията по времето на Смирненски (и сега дори) просто използвала тези по-стари форми в мерената реч. Но аз приемам поне двояк произход на тези форми на "-ий": (1) възстановени от църковно-славянски и руски, както предполагате Вие, и (2) просто писмени форми, справящи се с липсата на буква за "йъ".